Слънцето златно провира ръцев косата ми лъчиста и мека
и носят ме бурно две боси нозе
по бялата светла пътека.
Жълто слънце - слънчогледово поле,
облякло премяна красива,
помилва ме нежно и топло зове,
разцъфнало в синята нива.
На слънцето искам да бъда сестра,
с лъчите му аз да запявам,
с него да срещам добрата зора,
с него света да огрявам.
Петя Дубарова
Няма коментари:
Публикуване на коментар