Вървяха бавно по заснежените пътеки. В гората беше толкова тихо и стъпките им отекваха, докато мислите й неспирно летяха. Какво решение да взема? Какво е най-доброто за мен? Мога ли да се справя? Сигурна ли съм в себе си и в своите намерения?
Първите слънчеви лъчи вече се показваха между върховете на дърветата.
Погледна напред, после към своя спътник и продължи с вътрешните размишления. Къде точно отиваха? Той единствено я помоли да го последва и да му се довери, и тя го направи. Въпреки че не обичаше изненадите, обичаше да планува и да знае какво й предстои. И новата година беше настъпила наскоро. Толкова много идеи, възможности и копнежи пристигнаха заедно с нея.
Имаше едно важно решение, обаче, което така силно се стремеше да вземе, ала не намираше отговора. Всичко останало можеше да почака.
Сутринта, още преди да се зазори, тя се събуди и го повика. Обърна се към него с въпроса „Когато човек се колебае, как да подходи? Какъв знак да очаква, за да знае, че не бърка в своя избор?“ А той я поведе сред тишината и красотата на природата. И ето че бяха пристигнали.
Тогава ангелът й заговори: „Всеки път отговорът може да бъде различен. Виждаш ли как водата е дълбока, потопила в себе си един свят на разнообразие. Случва се понякога и хората да се потопят дотолкова в проблема или ситуацията, че да не успяват да открият какво е най-хармоничното за тях в този момент. А решение винаги има.
Затова, моля те да се качиш на моста и да застанеш в средата. Наблюдавай отгоре водата и забележи как се чувстваш. Щом се отдръпнеш и погледнеш отстрани на случващото се, ще разбереш отговора“.
Ангелът се оттегли и тя с вълнение пристъпи към моста. Хвана се за перилото и стигна в средата, каквато беше заръката. Погледна надолу към водата и притихна. Веднага се замисли, че ангелът не й обясни какъв знак да очаква. Как така от тази позиция ще намери решението, заради което дори не можеше да спи спокойно? Но тя зачака…
Водата блестеше от слънчевата светлина и успокояваше нейния ум. Малко по малко мислите й спряха своя забързан танц и тя чу нещо. Едва доловимо, но наистина го чу. Ритъмът не можеше да се обърка. Не беше плисъка на водата или шума на вятъра в клоните. Беше нейното собствено сърце. Туп, туп…пулсираше с лек и ефирен звук, в хармония с природата.
И тя се усмихна, защото разбра. Това беше знака, който дълго чакаше. Решението изплува някак спонтанно и радостта се отрази във водата. Напълно убедена в избора, тя се обърна и слезе от моста, в другия му край.
О, и ангелът беше там! Той й сподели: „Вярвай винаги на своето сърце. То надалеко ще те отведе. И ангел може да те подкрепи, на него спокойно се довери“.
© Светлана Дачева
Няма коментари:
Публикуване на коментар