Проект ~ Вдъхновение ~

Ето, твоята душа е избрала нашата земя – българската. И като е дошла, се е завързала за нея. Тая връзка се вика Корен. Той има разни израстъци – род, народ, език, болежки, радости. Те са ти в орисията. Те ще ти дават и обич, и сила.
Трябва да си чуваш Корена и да се грижиш за него.
Има едни хора с по-дълбоки корени от другите. Като дърветата – и те са тъй. Едни с по-плитки, други с по-дълбоки корени. Та тез хора като заминат някъде, душицата им трябва да знае кога ще се върнат. Ей тъй, да си засече времето, да си вземе колкото й трябва сила да издържи далеч. Ако човек с дълбок корен реши да замине завинаги, душата му започва да се кахъри. Опъва се оная нишка, дето я свързва с корена й, опъва се, зазвънява, дърпа, изтънява и накрая се къса. И душата залинява.
В Коренчето ти е силата. Щом старата ти душица е избрала една земя, имала е нещо наум.

Из „Стопанката на Господ“ , Розмари Де Мео