събота, 15 ноември 2014 г.

"Мечтая да живея в дом, който да побира цялото море. Цялото море с всички миди, риби и водорасли. Мечтая вечер вместо нощни лампи да ми светят фаровете с огнени очи. Да спя в легло, направено от пясък. А колко чудно би било да бъде от корали и миди моят покрив.
По цели дни с рибите ще разговарям, ще слушам как солените езици на хиляди вълни докосват брега. Ще чувствам как гласът на морските птици се вплита в косите ми и млъква. Ще бъдат мои хиляди прибои. Ще бъдат мои хиляди делфини. Ще бъде мое цялото море.
И едва когато изживея своето време, ще разтворя широките врати на своя дом към хората. Ще им раздам своето море. А те не ще и подозират, че с него им давам и душата си. Те не ще знаят това, защото тя ще бъде вече част от него - голяма като морската безбрежност, силна като морската вълна и велика като морето с всички риби, миди и водорасли."

                                                                                                                                   Петя Дубарова


Няма коментари:

Публикуване на коментар