сряда, 28 януари 2015 г.

          Преди да падне тишината
          и да затрупа твоя път,
          а мисли с цветове на лято
          в съня ти тихо зажужат,
          изтупай старите си грижи,
          една усмивка си налей
          и я разбъркай с щипка свежест,
          а после в рими я възпей .
          Излез на въздух. Потанцувай.
          Замеряй скуката със сняг.
          Сърца от лед си нарисувай.
          Стегни мечтите си във впряг
          и полети като снежинка
          над побелялата земя.
          Какво и трябва на душата-
          екстремна писта и ....крила...

Няма коментари:

Публикуване на коментар