Преди да падне тишината
и да затрупа твоя път,
а мисли с цветове на лято
в съня ти тихо зажужат,
изтупай старите си грижи,
една усмивка си налей
и я разбъркай с щипка свежест,
а после в рими я възпей .
Излез на въздух. Потанцувай.
Замеряй скуката със сняг.
Сърца от лед си нарисувай.
Стегни мечтите си във впряг
и полети като снежинка
над побелялата земя.
Какво и трябва на душата-
екстремна писта и ....крила...

Няма коментари:
Публикуване на коментар